102 години Медицински университет - София и

77 години Факултет „Дентална медицина”

 

На Васил Аргазов е издадено позволително № 1 за „свободно упражнение на зъбарското изкуство….” в България на 25.06.1880 г.
Фридрих Карл Фламих, роден в Прага-Чехия е издържал изпит за зъболекар в Киевския университет „Св. Владимир”, през 1869 г. Той е първият зъболекар, който, за да получи право на практика в Русе (по-късно се премества в София) е държал колоквиум, съгласно тогавашния закон за опазване на общественото здраве. Фр. Фламих завещава библиотеката и музейната си сбирка на БЗС. Малка част от дарените от него експонати са съхранени и са поставени в музея на денталната медицина във ФДМ, МУ-София, който бе възроден в чест на 70-та годишнина, в края на 2012 г. Музеят носи името на д-р Фридрих Карл Фламих, вечна му памет.
На 20 декември 1905 г. в малкия салон на „Славянска беседа” в София се открива Първият конгрес на българските зъболекари. Основава се Първо Българско Одонтологическо (Зъболекарско) Дружество (ПБО(З)Д) от 19 колеги.На 4 юли 1910 г. на IV-ти редовен конгрес на ПБО(З)Д е взето историческо решение за преименуването му в Български зъболекарски съюз, по предложение на председателя Фр. К. Фламих.
В далечната 1906 г. за първи път се иска разрешение за основаване на Зъболекарски институт (висше училище) в България.
В края на 1920 г. Управителният съвет на БЗС представя на Министъра на Народното просвещение подробно изложение за необходимостта от създаване на зъболекарско училище „което ще положи началото на българска зъболекарска наука…”.
През 1921 г. на заседание при Министъра на просветата с представители на БЗС и на Медицинския факултет се стига до следното решение:

  • Зъболекарското образование се получава в Медицинския факултет, в Катедра по одонтология;
  • Срокът на обучение е 4 години;
  • Теоретичната подготовка се извършва заедно със студентите по медицина;
  • Успешно завършилите се дипломират със звание „доктор по зъболекарство”.

Това решение среща, както своите привърженици, така и своите противници, които са посочвали доводи, че едно висше училище ще струва скъпо на държавата, няма подготвени преподавателски кадри и др. Неуспешните войни, които България води в този период – 1913-18 г. и последвалите ги икономически и политически кризи също забавят решението на този въпрос.
Споровете „за” и „против” откриване на висше училище по зъболекарство в България са продължили повече от 30 години.
Търсено е мнението на авторитети от чужбина. За консултация е поканен проф. А. Канторович, световно известно име в денталната медицина. Той до 1933 г. е бил Декан на Зъболекарския факултет към университета в Бон, а след това е основател и директор на Зъболекарски факултет в Истанбул. В него са се учили и завършили няколко способни наши колеги, някои от които по-късно са станали прочути професори: Б. Боянов, Д. Странски, Б. Николов. Проф. Канторович е съветвал в онези години, около 40-те на ХХ-ти век, че за да се създаде образование по зъболекарство у нас е необходимо да се поканят преподаватели – професори и асистенти от чужбина. Според него, в онези години в България няма кадри способни да реализират тази цел. Държавните действия в следващите няколко месеца показват, че становището на проф. Канторович, е чуто, разбрано, патриотично коригирано и осъществено. Дългоочакваното, години наред отлагано събитие най-после се случва. С указ N 32 на цар Борис III е утвърден закон за изменение и допълнение на чл. 278, буква „б” и „г” и чл. 319 от закона за народното просвещение… Катедрите в Медицинския факултет се групират в следните отдели: 1. Медицина и 2. Зъболекарство (Вижте фиг.1.)  За директор на зъболекарския отдел на МФ към СУ - София е избран доц. (проф.) д-р Сл. Давидов, през 1942 г. Той е завършил зъболекарство в Лайпциг, Германия, през 1928 г. и медицина също там, през 1935 г., където продължава да работи като главен лекар до 1938 г.  Специализирал е лицево-челюстна хирургия във Виена и Берлин.
През 1943 г. се откриват Катедра по оперативно зъболечение и ортодонтия и Катедра по зъботехника. За техни основатели и първи ръководители са избрани съответно доц. (проф.) д-р Сл. Давидов и доц. (проф.) д-р Георги Стилиянов. Последният е завършил зъболекарския факултет в Хале – Германия, през 1925 г., където работи като асистент и главен лекар до 1934 г.
През 1946 г. за ръководител на Катедрата по консервативно зъболечение е избран доц. (проф.) д-р Димитър Свраков, който е завършил зъболекарския факултет във Фрайбург, през 1929 г., където е работил като асистент. Завършва медицина в София през 1952 г. Специализирал е във Филаделфия, Истанбул и Есен.
Ето по този начин патриотично е коригиран и изпълнен съвета на проф. Канторович. За основатели на първите ни базови катедри са поканени не професори-чужденци, а отлично подготвени българи, завършили висше зъболекарско образование в Германия и защитили дисертации там, научили се да преподават дълги години немския модел на практическо и теоретическо обучение, което успешно са осъществили в България. Първият зъболекарски курс е приет в края на 1942 г., със срок на обучение 4-ри години, т.е. 8 семестъра, плюс 6 месеца стаж и докторат.
Нека се помни, че д-р Стефан Крайовски, вечна му памет, е първият записан студент във ФДМ, МУ–София и притежава студентска книжка N 1.
В първия курс по зъболекарство са приети 79 студенти.
Имайки предвид необходимостта от кадри през 1944 г. са приети 941 студенти, а през 1945 г. – 1139 студенти. Тези курсове станаха известни с наименованията – „cursus magnus” и „cursus intermedius”.
През 1950 г. Зъболекарския отдел в МА-София прераства в Стоматологически отдел, а през 1951 г. – в Стоматологичен факултет. Обучението по стоматология се увеличава от 8 на 10 семестъра, за сметка на медицинските дисциплини. Целта е била бъдещите стоматолози да получат „широка общомедицинска подготовка и комплексно да третират въпросите, относно заболяванията на дъвкателния апарат.”
В онези години неоценима помощ ни е оказал проф. Ф. М. Даценко, декан на Харковския стоматологически факултет. Ще цитирам проф. Д. Странски (Зъб. преглед ХХХI, 1949, 62-5): „Проф. Даценко ни научи как да изградим новата си организация и как да работим. С негова помощ и лично участие беше разработен учебният план за 5 години обучение (10 сем.- б.а.) и част от програмите. Беше преустроена научната и учебната работа…….. Днес всички тези придобивки са реални факти и ние можем със задоволство да кажем, че въпреки краткия период на развитие, изминат от нашето висше зъболекарско образование, по-късно стоматологическо, (а от 2007 г. по дентална медицина - б.а.) постигнатите успехи са гаранция за неговото бъдещо развитие.”
Съгласно Европейската директива 16 за регулираните професии, специалността „Стоматология” бе преименувана, изключително успешно на „Дентална медицина”, а „стоматолог” – на „лекар по дентална медицина”, от 1 януари 2007 г. Много трудно се стигна до тези наименования. Дискусиите през лятото на 2004 г. бяха много тревожни. Няколко наши колеги на ръководни изборни длъжности в онези години, чийто имена нека да се знаят и вечно да се помнят: от ФДМ, МУ-София: проф д-р Тодор Пеев, PhD, DSc, Проректор на МУ-София (1997-2008), проф. д-р Цветан Йолов, PhD, DSc, Декан на ФДМ, МУ-София (2003-7)  проф. д-р Доан Зия, PhD, Продекан (1999-2003) и Декан на ФДМ, МУ-София (2007-10), проф. д-р Андон Филчев, PhD, DSc, Председател на БНСД (2001-2010); от ФДМ, МУ-Пловдив - проф. д-р Трифон Михайлов PhD, Проректор на МУ-Пловдив (2004-2012) и зам.председател на БЗС, заслужават признание за труда който положиха и нервите, които изразходваха, докато се наложат, приемат и узаконят на държавно равнище новите наименования: „дентална медицина” и „лекар по дентална медицина”. Стоматологичните факултети се преименуваха на Факултети по дентална медицина в структурите на МУ – София, Пловдив и Варна.
Веднага със започване на 4-ри годишен мандат, през м. февруари 2008 г., проф. д-р Ваньо Митев, д-р, дн, Ректор на МУ – София постави въпроса пред ръководствата на ФДМ и на ФФ за въвеждане на платено обучение на английски език, което вече бе започнало в МФ. Бърза реакция последва само от ръководството на ФФ. Издадена беше заповед N РК 36 – 162 / 04. 05. 2010 г. на Ректора на МУ със следното съдържание: „във връзка с организиране на преподаване на английски език във ФДМ при МУ – София – нареждам – възлагам на проф. Андон Филчев – зам. ректор по международна дейност на МУ – София да извърши необходимите действия за организиране и въвеждане на преподаване на английски език във ФДМ…..” (Фиг. 2).
След проведена добра подготовка от началото на учебната 2011/12 г. във ФДМ – София започна обучение по дентална медицина, на английски език, на 57 чуждестранни студенти. Отзвукът в съседни и в по-далечни страни бе неочаквано голям. Международният престиж на обучението по дентална медицина в България продължи да се повишава.

Тази кратка историческа равносметка показва, че през изминалите 77 г. обучението по зъболекарство-стоматология-дентална медицина у нас се е развивало възходящо в правилната посока. С модернизираните клинични и предклинични учебни зали и 4 аудитории във ФДМ, МУ-София, с високо ерудираните преподаватели, от които 17 професори, 28 доценти, 20 главни асистенти и 64 асистенти, с любознателните български и чуждестранни студенти, ние уверено гледаме в своето бъдещо развитие. Нека се знае у нас, в Европа и в света, че 77 г. българската школа в денталната медицина съчетата на най-доброто от Западна и Източна Европа, изгражда в нашите възпитаници много солидна база от теоретични знания по хуманна и дентална медицина, както и изключително стабилни практически умения. Нашите студенти в клиничните упражнения от пети до десети семестър задължително извършват на пациенти по 25 екстракции на зъби, 25 пломби, единични коронки, 4-ри мостови зъбни конструкции 12 броя частични и цели протези, профилактика и лечение на временни зъби в катедра Детска дентална медицина. Същият обем от практическа самостоятелна работа на пациенти извършват в 11 и 12 семестър в центъра по интегрирана дентална медицина, с което се гордеем. Всеки лекар по дентална медицина завършил ФДМ, МУ-София може да работи самостоятелно основните дейности от първия ден на професионалната си кариера. Нека съдбата бъде благосклонна към всеки един от нашите около 1500 способни български и чуждестранни възпитаници в нашата любима професия.

Уважаеми колеги, да ни е честита 77-та годишнина на ФДМ, МУ – София, която отбелязваме през 2019 .г И „към светли бъднини”!